8.02.2010 г., 0:04

Горещо сърце

1.3K 0 22

Горещо сърце

 

Лято на чувства и страсти богато

слънце люлее в синкав хамак.

Целунат залеза в купчина злато

медни грошове брои по мрак.

 

Тъмно е! Волно лети светлината,

сенките кротко зад ъгъла спят.

Легнала в облак пее луната,

а пък звездите в реките текат.

 

Нощ е! Щурчета галят цигулки,

вятър заслушан в гората мълчи.

Тихо загасват звезди и светулки,

утрото ражда млади лъчи.

 

Земя синеока отгръща небето

и слънцето тръгва пак на гурбет.

С крилете на чайките гали морето,

с орлите целува планинския лед.

 

То неуморно събира въздишки-

денят огрян на запад тече.

Плиснали мигове- слънчеви нишки,

оплитат в гърдите горещо сърце.   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...