Горещо сърце
Лято на чувства и страсти богато
слънце люлее в синкав хамак.
Целунат залеза в купчина злато
медни грошове брои по мрак.
Тъмно е! Волно лети светлината,
сенките кротко зад ъгъла спят.
Легнала в облак пее луната,
а пък звездите в реките текат.
Нощ е! Щурчета галят цигулки,
вятър заслушан в гората мълчи.
Тихо загасват звезди и светулки,
утрото ражда млади лъчи.
Земя синеока отгръща небето
и слънцето тръгва пак на гурбет.
С крилете на чайките гали морето,
с орлите целува планинския лед.
То неуморно събира въздишки-
денят огрян на запад тече.
Плиснали мигове- слънчеви нишки,
оплитат в гърдите горещо сърце.
© Борис Борисов Todos los derechos reservados