8 feb 2010, 0:04

Горещо сърце

  Poesía
1.3K 0 22

Горещо сърце

 

Лято на чувства и страсти богато

слънце люлее в синкав хамак.

Целунат залеза в купчина злато

медни грошове брои по мрак.

 

Тъмно е! Волно лети светлината,

сенките кротко зад ъгъла спят.

Легнала в облак пее луната,

а пък звездите в реките текат.

 

Нощ е! Щурчета галят цигулки,

вятър заслушан в гората мълчи.

Тихо загасват звезди и светулки,

утрото ражда млади лъчи.

 

Земя синеока отгръща небето

и слънцето тръгва пак на гурбет.

С крилете на чайките гали морето,

с орлите целува планинския лед.

 

То неуморно събира въздишки-

денят огрян на запад тече.

Плиснали мигове- слънчеви нишки,

оплитат в гърдите горещо сърце.   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....