26.08.2021 г., 9:43

Горим

1K 7 12

Вилнеят в лятото пожари.

В поля, градини и гори.

Воюват с тях пожарникари,

а огънят след нас върви.

 

Горят овошките ни в двора.

Горят и цветните лехи.

Догарят два огромни бора.

Черджето също ни гори.

 

Горят блатата край морето.

Горят и белите брези.

С езици - огнени в небето

доверието ни гори.

 

Горят телата ни на плажа.

Изгаряме с киселини.

Горим души в екарисажа,

а пепелта - и тя гори.

 

Изгарят банки, барикади.

Горят вложители с пари.

В сараи с лъскави фасади

и знамето ни, днес гори.

 

Горят се мостове, пътеки.

Гори поредното селце.

Сред пушека изгаря всеки!

Дори да пляска със ръце.

 

 

Юри

Йовев

Август

2021 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

  • Милена!!! 😊
  • Изгарящите болки около нас, които ни напомнят, че доброто има нужда от подръжници в наше лице! Силен стих като ален манифест на жаждата за доброта, човечност и любов!
  • Деа! 😀
  • Горещо...за съжаление...
    Успех!
  • Роси, Калина, Иржи, благодаря! 😊

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...