Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите
Приключил
Мили поети,
добре дошли в новото ни поетично Предизвикателство!
В разгара на лятото сме, а и мисля, че един от най-красивите природни шедьоври е картината на нощното, ясно августовско небе, обсипано с едри и ярки звезди. О, да, наскоро бяхме свидетели и на грандиозния спектакъл, който ни "спретнаха" Персеидите. :)
Извън това обаче, нашата победителка в изминалия Конкурс anabel7 (Албена Димитрова) също ще ви накара да погледнете нагоре, защото темата, зададена от нея, е мисълта на Оскар Уайлд „Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите”.
Без повече предисловия от моя страна, желая ви Успех!
Общи условия за Предизвикателствата:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
(рапър от канавката)
Чудя се наистина как сме оцелели?!
На ръба ли баш да се предадем? – Едва ли!
Вятър ли не случихме, че сме побелели,
а сега – в канавката! Пътя не видя ли?! ...
Гладните сенки се спряха в канавка крайпътна.
Вятърът беше съблякъл от нас радостта.
Пътят бе дълъг, посоката - сложна и мътна.
Кардиограма рисуваше права черта.
С мъка повдигнах очи и небето погледнах. ...
Откак се помня все ме свѝра,
в канавката отруден делник,
а имал планове Всемирът –
да съм поет – щастлив безделник.
Добре, разбрах, но що не прати, ...
Както галопирах, налетях в канавка!
Тука разкопали! Мамка им еснафска!
Боже, кво е туй, бе? Гледам и се чудя!
Малее, сомнамбули? Няма да ги будя!
Някакво гъмжило, пълно с звездобройци, ...
А тинята в канавката е гъста
и ненаситна, хищна, и всеядна.
Щом потопи човек, дори и пръста,
овалва го калта и му се гади
от него, всичко живо, и напразно ...
Мечтая за един прекрасен свят,
във който сме свободни и щастливи,
в небето плуват облаци игриви,
цветята пръскат нежен аромат.
Мечтая за едно безкрайно лято ...
В канавката от хиляди години,
така изглеждам на звездите чак
и чакам звездоход от тук да мине,
за да ме вземе в звездния черпак.
Ще грейна сред звездите, ще ме има ...
В морето тази вечер гмуркат се звезди,
надничат отражения между вълнѝте.
В дихание надигат леко своите гърди,
от нежен допир, в ласки със скалите.
Луната, слязла ниско, иска да се потопи, ...
Има време разделно, има време за срещи,
този път няма край, ни мотел за нощувки.
Взел във сака съдран най-ненужните вещи,
а забравил в дома си сърдечните струни.
Само камък заоблен, само бяла горчивка - ...
Ако сбъднеш мечтите на някого,
ще проблесне дъгата след буря.
Ще изгрее пак слънцето лятно,
сред мъгливите сенки на утрото.
Ако сбъднеш мечтите на някого, ...
Требе да от,одим бръже у пойето!
Некакве билкаре дадоа ни лек.
Трънье за магаре тражим язе,клета!
Мъж ми па е болен.Треска го тресе!
Рекоа ми:-Харно,булка,че го вардиш! ...
Отражения звездни в канавката светят,
в тъмното, с мрака когато се слеят.
В отблясъци чисти докосват с лъчи,
тогава водата е чиста, тогава мълчи.
Поток от звезди-персеиди, желания, ...
Ухайна роза – нежна и омайна,
диря изгрева топъл, необятен.
Животът ми все забулен е в тайна –
загадъчен и вече много знатен.
Загадки от вселената разкривам ...
Застанал пред нощните очици на небето,
покрити с препаска от божествено слово,
Йосиф, останал без едничката си бащина дреха,
отправя поглед към тях и брои своите братя.
Оттатък от опаката страна на земята ...
Стичат се горчиви сълзи от очите,
като бурна река плаче ранената душа.
От сърцето ми изчезнаха лъчите
несподелена остана желаната мечта.
Лъгах се,че съм обичана, единствена, желана. ...
Тече, все още, твойта бурна кръв в мене, брат,
все тъй силна и обхватна!
Страшен и уродлив бе тоя свят,
свят на омраза и горчилка непонятна.
И нашта жлъч се впи в него, и отвърна му, ...
Аз знам, ще дойдеш цялата във бяло,
с копринени криле ще ме прегърнеш
и със своето ефирно наметало
кротко мене ще обгърнеш.
И сълзите ми до дъно ще изпиеш, ...
От себе си не мога да избягам.
Това е просто някаква шега.
Опитвам се, но винаги пропадам
в канавката на глупава игра.
От мислите, които ме обсебват, ...
Виждам върховете, вятър как връхлита,
въздухът внезапно всмуква всеки вик.
Едногласно ехо емва се с елите,
с езеро елмазено, с етерен език.
Чувството чаровно често е частица ...
Тази нощ лампата вкъщи не свети, но пък вън има
луна - точно, като пита излязла от кръгла тава.
Даже чух глас, който броеше и „сваляше звездите“,
една по една и се наслушах, нали съм жена.
После този глас бавно приближи се и по име ...
Малко, черничко, мръсно и бързо,
търчи то, гледа, мечтае и се мае.
Бърза то с някой друг в друго село
така да си пограе, както то си знае.
С колелото то бърза - да я срещне и зърне. ...