Горската къпина
ГОРСКАТА КЪПИНА
На Ина
Ех, момиче мило,
като ходиш в планината
да береш къпини
(каквато си самата),
помниш ли пътека за обратно,
да се върнеш при кръвта си синя?
Дето семчица невзрачна
никна,
а се превърна сетне
в пазва на илачи
и троха за бедни
или с тръните обвиваш
хоризонта?
За да го преплуваш
после.
Сигурно, защото
си княгиня
и обичаш пирове и бури?
Но когато изгориш сама на свойта клада,
само Бруно няма да ти се учуди
и моя милост,
обична, моя Жана дАРКА –
най-вкусната горска къпина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
