11.12.2011 г., 12:27

Горя

596 0 3

Готова съм да плача с твоите сълзи,

море ще ти изплача, да се огледаш в него ти.

Готова съм да страдам за твоите беди,

и нож в гърдите бих поела, за да не те боли.

 

А ти готов ли си да дишаш вместо мен?

Всичко друго да забравиш, да искаш само мен.

Ще можеш ли да се усмихваш всеки ден?

И целият ти свят да бъде споделен.

 

Не искам вече болка, измами и игри,

искам да ти вярвам, душата ми гори!

Дали ще ме запазиш, решаваш само ти.

Но няма да разбиеш сърцето ми... нали???

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...