Горя по теб

Лежа в леглото с мисли, тежки, сложни,

Оплетен в мрежите на любовта,

Ухание на теб във спалнята се носи,

Останал сам те търся във нощта.

Изникват куп въпроси ред по ред,

Секундите пронизват моята душа,

Слова изречени в онази нощ злокобна

Убиха чувствата ти, прелестна, една.

Ти бягаш, търсиш се, а аз не мога,

Поглеждам през прозореца и чакам теб,

Дори и тишината не успя да отговори,

Обичаш ли ме или вече не?

А стръмна пропаст времето дълбае,

Далеч оставаме един от друг сами,

Протегната ръка, молба и зов любовен,

Парченца лед оставящи следи.

И всичко, ако можеше да преобърна,

Да бях те чул когато бягаше във плач,

Крещях след теб, но исках да се върнеш,

Прекършена остана твоята душа.

Недей съди ме, моля те, върни се,

Недей отрича нашата любов,

Единствено във теб намирам пристан,

Вълните бурни, блъскат без покой.

Да бях аз приказен герой, а ти принцеса,

Приклекнал да те галя, взирайки се в теб,

В сърцето ти да бъда само аз утеха,

Да греят нашите сърца в любов безчет.

Да бяхме само ние двама в този свят,

Да можеше с ръка да махнеш и забравиш,

Върни се, мила, моля те, не ме оставяй!

Това е моята единствена мечта.

На думите ми нож забий и зачеркни ги,

Недей отрича всичко мило между нас,

Не искай, моля те, да те забравя,

Копней за мен, обичай ме, тъй както аз!

21.11.2013 г.