24.04.2025 г., 16:16

Гошо, Тишо, тати Мишо

548 0 5

Гошо, Тишо, тати Мишо
Тихо кротко си седят.
Горски еко-въздух дишат,
А край тях мухи бръмчат.

 

Изведнъж отсреща иде
Малък черен хулиган.
И докато го завиди
Тате Мишо стана зян.

 

Литна камък през гората,
Чу се по главата "Прас!"
Падна Мишо във тревата
И унесе се завчас.

 

Гошо, Тишо, тати Мишо -
Много лошо им се пише.
Трима мързели заспали -
Африкански папагали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

  • Успех!
  • Благодаря, Мария!
    Усмихна чавето (детето в мен).
  • Да, стихчето специално е измислено така, че след последния ред да се препрочита наново

    Гошо Тишо и Мишо са три тромави и охранени папагала от джунглата, а малкото негърче е решило да си направи "папагал-кебап"

    "завиди" е стар вариант на думата "види" (сега никой не говори така)

    а пък че камъкът е прелетял през толкуз гора - ами може чавето да е било извънбрачен внук на Алън Куотърмейн, кой знае

    пък и хиперболите в детските стихчета правят от смешното още по-смешно
  • Изведнъж отсреща иде
    Малък черен хулиган.
    И докато го завиди
    Тате Мишо стана зян.

    Литна камък през гората,
    Чу се по главата "Прас!"
    Падна Мишо във тревата
    И унесе се завчас.

    Извинявай, миличка, но от тези две куплетчета не разбрах, кой е черния хулиган, как , "докато им завиди" и как е литнал камък през гората, та Мишо да се унесе завчас.
    Представи си, че тези въпроси ти ги задава петгодишно дете.
  • 😀😃😄

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...