24 апр. 2025 г., 16:16

Гошо, Тишо, тати Мишо

555 0 5

Гошо, Тишо, тати Мишо
Тихо кротко си седят.
Горски еко-въздух дишат,
А край тях мухи бръмчат.

 

Изведнъж отсреща иде
Малък черен хулиган.
И докато го завиди
Тате Мишо стана зян.

 

Литна камък през гората,
Чу се по главата "Прас!"
Падна Мишо във тревата
И унесе се завчас.

 

Гошо, Тишо, тати Мишо -
Много лошо им се пише.
Трима мързели заспали -
Африкански папагали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

  • Успех!
  • Благодаря, Мария!
    Усмихна чавето (детето в мен).
  • Да, стихчето специално е измислено така, че след последния ред да се препрочита наново

    Гошо Тишо и Мишо са три тромави и охранени папагала от джунглата, а малкото негърче е решило да си направи "папагал-кебап"

    "завиди" е стар вариант на думата "види" (сега никой не говори така)

    а пък че камъкът е прелетял през толкуз гора - ами може чавето да е било извънбрачен внук на Алън Куотърмейн, кой знае

    пък и хиперболите в детските стихчета правят от смешното още по-смешно
  • Изведнъж отсреща иде
    Малък черен хулиган.
    И докато го завиди
    Тате Мишо стана зян.

    Литна камък през гората,
    Чу се по главата "Прас!"
    Падна Мишо във тревата
    И унесе се завчас.

    Извинявай, миличка, но от тези две куплетчета не разбрах, кой е черния хулиган, как , "докато им завиди" и как е литнал камък през гората, та Мишо да се унесе завчас.
    Представи си, че тези въпроси ти ги задава петгодишно дете.
  • 😀😃😄

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...