22.01.2024 г., 17:47

Господар на литналото Време

343 2 2

ГОСПОДАР НА ЛИТНАЛОТО ВРЕМЕ

 

… за мене и минутата е свята – щом Времето пришпорва своя ход –

секундната стрелка по циферблата върти се като бясна цял живот,

и – сякаш по невидима пътека се свлече старостта ми изведнъж,

изчезнаха от мен полека-лека прекрасните ми възрасти на мъж,

не ме омайват слава, власт, успехи, ни почести, ни купища злата,

 

аз своето от този свят си взех, и – спокоен! – своя бъден ден чета,

подремна ли на пролетния припек, или пък пална своя стар чибук,

ятата птици идат от Египет – и кацат с мен на стихче във Фейсбук.

А старчето, което в мене дреме, не ще ви сепне нивга с „Ох! И „Ах!“

Бях Господар на литналото Време! – а Бъдещото ви го завещах.

 

22 януарий 2024 г.

гр. Варна, 12, 35 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...