22 ene 2024, 17:47

Господар на литналото Време

  Poesía
346 2 2

ГОСПОДАР НА ЛИТНАЛОТО ВРЕМЕ

 

… за мене и минутата е свята – щом Времето пришпорва своя ход –

секундната стрелка по циферблата върти се като бясна цял живот,

и – сякаш по невидима пътека се свлече старостта ми изведнъж,

изчезнаха от мен полека-лека прекрасните ми възрасти на мъж,

не ме омайват слава, власт, успехи, ни почести, ни купища злата,

 

аз своето от този свят си взех, и – спокоен! – своя бъден ден чета,

подремна ли на пролетния припек, или пък пална своя стар чибук,

ятата птици идат от Египет – и кацат с мен на стихче във Фейсбук.

А старчето, което в мене дреме, не ще ви сепне нивга с „Ох! И „Ах!“

Бях Господар на литналото Време! – а Бъдещото ви го завещах.

 

22 януарий 2024 г.

гр. Варна, 12, 35 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...