Jan 22, 2024, 5:47 PM

Господар на литналото Време

  Poetry
344 2 2

ГОСПОДАР НА ЛИТНАЛОТО ВРЕМЕ

 

… за мене и минутата е свята – щом Времето пришпорва своя ход –

секундната стрелка по циферблата върти се като бясна цял живот,

и – сякаш по невидима пътека се свлече старостта ми изведнъж,

изчезнаха от мен полека-лека прекрасните ми възрасти на мъж,

не ме омайват слава, власт, успехи, ни почести, ни купища злата,

 

аз своето от този свят си взех, и – спокоен! – своя бъден ден чета,

подремна ли на пролетния припек, или пък пална своя стар чибук,

ятата птици идат от Египет – и кацат с мен на стихче във Фейсбук.

А старчето, което в мене дреме, не ще ви сепне нивга с „Ох! И „Ах!“

Бях Господар на литналото Време! – а Бъдещото ви го завещах.

 

22 януарий 2024 г.

гр. Варна, 12, 35 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...