Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
14.06.2015 г., 22:45 ч.

Господи, кажи ми 

  Поезия
354 1 4

Господи, кажи ми

 

Къде ще ида, Господи, кажи ми,
когато от живота ме лишиш!
Дали ще нося още свойто име
или с любов на друг ще го дариш?


Дали ще съм от точица по-малка –
душа човешка, колко да тежи?
Незрима и безпаметна, и жалка,
Земята даже няма да тъжи.

 

Дорде съм жива, нека да говорим,
съмнявам се и губя вяра в теб.
В душата ми е хаос от акорди
а дебне вън косачът с черен креп.

 

Изгубя ли те, няма да ме има,
копнея днес да чуя твоя глас.
Щом дойде ден, до точица смали ме,
но пътя ми към теб да е със страст.

 

Не искам да се лутам без посока,
сърцето ми е Твоят свят олтар.
Последвам ли го, вече съм високо
и твойта обич, Боже, ми е дар.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бела, благодаря за стиха. Абсолютно си права- Животът има много имена.Всеки от нас е една мъничка капка от безкрая. И всеки е важен в своята уникалност. Благодаря от сърце, Ради, Василка, Рени. Щастлива съм, че стихът ви е докоснал.
  • Харесах, Цвети!
  • Кажи ни , Господи, защо изпитваш едни и същи всеки ден?Защо изливаш с пълни шепи благодат на всички мутри, а на верните чеда отреждащ зла участ? Докога така? Хареса ми!
  • Много силен стих Цвети! Всеки, рано или късно се замисля за душата след смърта, а ти си сътворила толкова уникален стих с тези твои размисли!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??