Господи, кажи ми
Господи, кажи ми
Къде ще ида, Господи, кажи ми,
когато от живота ме лишиш!
Дали ще нося още свойто име
или с любов на друг ще го дариш?
Дали ще съм от точица по-малка –
душа човешка, колко да тежи?
Незрима и безпаметна, и жалка,
Земята даже няма да тъжи.
Дорде съм жива, нека да говорим,
съмнявам се и губя вяра в теб.
В душата ми е хаос от акорди
а дебне вън косачът с черен креп.
Изгубя ли те, няма да ме има,
копнея днес да чуя твоя глас.
Щом дойде ден, до точица смали ме,
но пътя ми към теб да е със страст.
Не искам да се лутам без посока,
сърцето ми е Твоят свят олтар.
Последвам ли го, вече съм високо
и твойта обич, Боже, ми е дар.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
