Господи, как искам да съм жив!
ГОСПОДИ, КАК ИСКАМ ДА СЪМ ЖИВ!
… ако нявга – в някой следващ век смогна на Земята да се върна,
просто ще съм пак добър човек, скрил от вас съдбата си кахърна,
ще разказвам в приказки добри туй, що знам от мама – и от тати,
да не жаждам купища с пари – да съм жив, с което Бог ми прати,
то е слънце, въздух и вода! – ласка е! – под сенчицата птича,
в миг – милунка! – в моята брада, на Жена, която ме обича,
то е натрошен на шепа хляб – да си клъвнем заедно с врабчето,
спомените си предал за скрап, да ми тупка сърчицето клето,
в стихчета, написани с курсив, пак да бъда твоят мил Валерий.
Господи, как искам да съм жив! Някой ден – и в следващите ери.
18 октомврий 2024 г.
гр. Варна, 18, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
