26.06.2023 г., 12:01

Господи, пратѝ ми котараче?

1K 2 1

ГОСПОДИ, ПРАТЍ МИ КОТАРАЧЕ?

 

... нявга ще си взема котараче – пухкаво и рижаво на цвят,

привечер, когато ми се плаче, ще го милвам тихо като брат,

ще го викам с благо "Писи-писи!" да закусим с гъшия пастет,

покрай всички мои ръкописи може би ще стане млад поет? –

в дворчето – под липовата сянка и от мен ще бъде по-щастлив,

 

ще чете на някоя Писанка! – стихчета – написани с курсив,

из долапа мишките ще гони – плячката си ще ми донесе! –

ще ме закове с безброй пирони пак на табла, шах – и сантасе,

аз ще го отуча – няма начин! – да е звяр, поел на хищен лов.

Господи, пратѝ ми котараче? – рижаво кълбенце от Любов.

 

25 юний 2023 г.

гр. Варна, 19, 25 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...