28.02.2010 г., 21:26

Господи, защо?

891 0 1

Защо ме забрави, господи мой?

Защо сърцето не намира покой?

С какво заслужих тази зла съдба?

Нима не бях добра съпруга и жена?

Исках само щастлива да бъда,

давах с пълни шепи любовта,

а получих само болка и обида

и накрая пак останах сама.

Докога така ще страдам, боже?

Докога ще съм нещастна в любовта?

Кога и аз ще получа малко обич

и ще бъда истински щастлива и обичана жена?

 

 

 

 

 

 

28.02.2010.год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Балабанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...