Господи, защо?

Poetry » Love

893 0 1

Защо ме забрави, господи мой?

Защо сърцето не намира покой?

С какво заслужих тази зла съдба?

Нима не бях добра съпруга и жена?

Исках само щастлива да бъда,

давах с пълни шепи любовта,

а получих само болка и обида

и накрая пак останах сама.

Докога така ще страдам, боже?

Докога ще съм нещастна в любовта?

Кога и аз ще получа малко обич

и ще бъда истински щастлива и обичана жена?

28.02.2010.год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0