30.10.2010 г., 22:41

Госпожа Щастие

654 0 1

Имаш поглед сладък,
косата ти игриво нежна,
очите пъстри, поглед гладък,
красиво някак си небрежна...

Лицето ти прекрасно, алено,
ушите малки кат кристал,
от вятъра това лице погалено,
не е като другите от кал.

Грим нямаш, носиш очила,
гледаш плахо, срамежливо,
копнееш не за скучните числа
а за моето лице щастливо.

И знаеш, че съм прав, макар
да мислиш с разума си, мила.
Обичта ми няма да ти е товар,
а ще ти дарява вечна сила.

Ах... този поглед, ах, каква магия,
пронизва ме по-лошо дори от кама,
и че се влюбвам аз няма защо да крия,
няма да позволя да останеш сама!

Л.Костов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...