Госпожа Щастие
Имаш поглед сладък,
косата ти игриво нежна,
очите пъстри, поглед гладък,
красиво някак си небрежна...
Лицето ти прекрасно, алено,
ушите малки кат кристал,
от вятъра това лице погалено,
не е като другите от кал.
Грим нямаш, носиш очила,
гледаш плахо, срамежливо,
копнееш не за скучните числа
а за моето лице щастливо.
И знаеш, че съм прав, макар
да мислиш с разума си, мила.
Обичта ми няма да ти е товар,
а ще ти дарява вечна сила.
Ах... този поглед, ах, каква магия,
пронизва ме по-лошо дори от кама,
и че се влюбвам аз няма защо да крия,
няма да позволя да останеш сама!
Л.Костов
© Любослав Костов All rights reserved.
