20.01.2009 г., 8:33 ч.

"Гост от миналото " 

  Поезия
605 0 3

Гост от миналото се яви,

през черните прозорци

на бетонената реалност

пак ме сломи.

Призрачното ехо се разнесе

в дебрите на моята душа

с лека нотка

за идващата самота.

Лек, нежен аромат

погали моето обоняние

отново с обещание за плач...

Сърцето отново запрепуска,

в дива, луда надпревара,

бягайки към края,

търсейки безкрая...!

В очите ми пламъчето

нежно пак догаря,

виждайки бурята,

която в твойте се разгаря...

Всичко е

както беше си тогава...

Ти отново си - обичта голяма,

но и все още си влака,

неспиращ но моята гара!

© Криси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??