"Гост от миналото "
Гост от миналото се яви,
през черните прозорци
на бетонената реалност
пак ме сломи.
Призрачното ехо се разнесе
в дебрите на моята душа
с лека нотка
за идващата самота.
Лек, нежен аромат
погали моето обоняние
отново с обещание за плач...
Сърцето отново запрепуска,
в дива, луда надпревара,
бягайки към края,
търсейки безкрая...!
В очите ми пламъчето
нежно пак догаря,
виждайки бурята,
която в твойте се разгаря...
Всичко е
както беше си тогава...
Ти отново си - обичта голяма,
но и все още си влака,
неспиращ но моята гара!
© Криси All rights reserved.
