И влезе тя през мъничка ключалка,
къде да седне, тихичко обмисли,
тогава в ярък пламък на запалка,
тя хилядите спомени прелисти.
Разгръщаше ги като вехта, стара книга,
изплъзващи се - първи, после втори.
И като в захват на пареща верига,
душеше се, че с него тежкото си дело
трябва повтори!
Във зимна вечер, след дълъг ден,
завръща се във къщи той,
сред спомени красиви като мек сатен, ...