Гостенка
Гостенка Тя на прага ми стоеше, поканих я, да влезе в нас, все мили думи ми редеше, а аз я слушах във захлас. Веднъж в дома се настанила, забрави приказните си слова, незнайно бе се променила, от любов, превърна се в лъжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Всички права запазени
Благодаря