Гостната
ГОСТНАТА
В гостната на твоята същност винаги е празно.
Не е влизал никой от доста време, а ти забравяш.
Вече прах е хванала.
Пианото, твоето любимо пиано е там.
Забрави го и него...
Винаги седиш в тази малка стая,
така добре подредена, а всъщност
колко е студена!
Може би за теб е лято.
Може би за теб все още е лято.
Да, гостната е много старомодна.
Стари вещи, спомени от топли срещи.
Погледни се! Та ти трепериш.
Казах ли ти, не е лято?!
Просто губиш нещо свято.
Влез и изчисти следите от времето,
които причинила си точно ти.
Влез и се стопли!
И пианото е там, посвири!
В гостната на твоята същност винаги е празно.
Не е влизал никой от доста време, а ти забравяш.
Вече прах е хванала.
Пианото, твоето любимо пиано е там.
Забрави го и него...
Винаги седиш в тази малка стая,
така добре подредена, а всъщност
колко е студена!
Може би за теб е лято.
Може би за теб все още е лято.
Да, гостната е много старомодна.
Стари вещи, спомени от топли срещи.
Погледни се! Та ти трепериш.
Казах ли ти, не е лято?!
Просто губиш нещо свято.
Влез и изчисти следите от времето,
които причинила си точно ти.
Влез и се стопли!
И пианото е там, посвири!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Каменова Всички права запазени
