9.02.2008 г., 0:48 ч.
Гостната
ГОСТНАТА
В гостната на твоята същност винаги е празно.
Не е влизал никой от доста време, а ти забравяш.
Вече прах е хванала.
Пианото, твоето любимо пиано е там.
Забрави го и него...
Винаги седиш в тази малка стая,
така добре подредена, а всъщност
колко е студена!
Може би за теб е лято.
Може би за теб все още е лято.
Да, гостната е много старомодна.
Стари вещи, спомени от топли срещи.
Погледни се! Та ти трепериш.
Казах ли ти, не е лято?!
Просто губиш нещо свято.
Влез и изчисти следите от времето,
които причинила си точно ти.
Влез и се стопли!
И пианото е там, посвири!
В гостната на твоята същност винаги е празно.
Не е влизал никой от доста време, а ти забравяш.
Вече прах е хванала.
Пианото, твоето любимо пиано е там.
Забрави го и него...
Винаги седиш в тази малка стая,
така добре подредена, а всъщност
колко е студена!
Може би за теб е лято.
Може би за теб все още е лято.
Да, гостната е много старомодна.
Стари вещи, спомени от топли срещи.
Погледни се! Та ти трепериш.
Казах ли ти, не е лято?!
Просто губиш нещо свято.
Влез и изчисти следите от времето,
които причинила си точно ти.
Влез и се стопли!
И пианото е там, посвири!
© Йоана Каменова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Студено, самотно, празно и едно пиано
-
Философията е на лице, чуй музиката на пианото
-
Браво,мноого добре,като за начало!
-
Много завладяващо и интесно Йо продалжаваи н сащия дух
-
Много символично и философско.Хубаво е.
-
Поздрави за хубавия стих,Йоанче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
