Докато ти тарикатски ми смигаше,
аз под смръщени вежди те дебнeх...
В тая игра уморително древна,
уж все те гонех, а ти ме настигаше.
И ти се давах - до стон, до издишка,
тъй както на мъж не съм се отдавала
и, макар че две страни има медалът,
ти си моя стихия и нишка.
Люби ме, животе, безумно и страстно,
безмерно, бездънно люби ме!
Вземи ме благочестиво и властно.
Такъв те обичам - чаровен грозник, ...