Прощавам си,
че разсипах морето
извън бреговете 
на очите ти,
че всяка крачка 
се кълнеше
в правилни координати
и пак не спря 
да се върти земята,
когато вече 
не й доверявах тайни
за розите,
които се оглеждат 
в наръбената сянка
на бодлите.
Прощавам си
прозявката на мим
докато си играехме на блато
и възрастта,
която не личи,
загубена със личната ми карта.
Прощавам си
утихналата лудост
в тремора гальовен
на ръцете ти
докато ме кръщаваш.
Готова и с прическа
на послушница,
в триъгълника на смъртта-
аз, ти и сънят.