RainaVakova

437 резултата

Онзи вятър

Той ли дърпа конците на Бога,
онзи вятър от нещо към нещо,
дебне благия поглед, а строгия
се старае почти да не среща?
Той ли носи оскъдна премяна ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
297 6 12

Без план

Отдавна, може би тогава,
когато още се озъртах,
видях, че в светлото остава,
прашинката да търси въздух...
Безкрайно лека на ревера, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
543 9 12

Димът

Той ще открадне сухото на очите ми
с рязко лютене,
ще се извие като въпросителна,
решила всички проблеми...
После ще пробва дълбокото вдишване, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
339 2 6

Времето навреме

От изгрева денят е подреден
по графика на някакви задачи.
Избързва, който не е уморен,
а мързелът след случая се влачи.
Желание ли стъпва на педал? ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Друга
522 4 8

Когато слънцето е бавно...

Когато слънцето е бавно,
а птиците не гонят сянката от хоризонта,
откосът светъл пълни
медени петунии...
Към бентове се втурват ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
441 4 8

И не е съд

И не е съд божественото право
след погледа надясно и наляво,
когато за едно се колебаеш,
а другото уверено желаеш...
или препънеш вярната си крачка ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
457 2 1

Полека, полека...

Полека, полека олеква небето вечерно.
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят. ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
572 3 4

Всяка седма

Който и да разбърка душата на вятъра,
есента я подрежда.
Дори гатанките си имат собствено място
под мъгливия шлейф.
Близки по кръв и по родство с иконите, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
653 4

Расте

Където и да ходят, все се връщат
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
776 5 14

Прелюдия за още

Рано ми е
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
631 2 6

Две първи от едно

Не зная на какво съм заприличала
след изгревите топло многозначни,
в които бързането е извикало
тълкуване по неразумни начини.
И плановете, все неадаптивни ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
605 2 3

Новото минало

И мравките усещат, че е лято,
полазили по слънчевата пита,
но помнят как търкаляха зърната
и мелеше ги буен дъжд с копита.
А в светлата игра е много жарко. ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
792 9 14

Денонощно

Той е моето време, в което не остарявам.
Топла ръка, караща ме да се повтарям в буквичка.
Закачливата и сериозна мисъл -
шепнещо разговаряща.
Храмът, в който вярата с мен е щастливо глупава. ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
583 2 3

Симпатия

По устните на грапавия вятър
полепнали са светли песъчинки...
И мирното море е непонятно.
Вълните може би не ги е имало.
Подмамени от памет обещаваща, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Друга
787 3 11

Висока резолюция

Потъмняха къпините
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
609 6 13

Задушница

Дори да си подреждаме албумите
с наведена към времето глава,
отишлият си... няма да се върне,
но жив е всеки, който е живял.
Свещица, извисила до безкрая ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
1K 4 6

Знае, че...

Бягат очите по крехка вода,
вече стаила се в облак.
Беше валяло и пак заваля
бистро и лятно, и много.
Важен и топъл новият ден ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
668 4 8

Отвиквам

Забравям отвратителния навик
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.
Отвиквам от крилати постулати, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Хумористична
709 4 6

Още от земята

Дните, мамо, са като сухарчета,
меки от ината на сълзите ми.
В съненото нося ти попарката.
Вие ти се свят, че те надигам.
Включваме да свети телевизора. ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Друга
714 10 14

Леко

Този дъжд не тежи на картината,
а от сънена рамка прелива.
Има плетка на мого години
и не са гласовете му сиви.
Не посяга за четчица времето ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Любовна
1K 6 11

Усмихни ми се...

Усмихни ми се, Вятърко,
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
621 7 8

Каква купа сено?

Това не е мъгла,
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
743 3 4

Бряг и бряг

Сълзичка ли реката ми отнесе
или от капка тръгва дълбината,
когато бряг и бряг се гледат честно,
а сянката на слънцето е сляпа?
Не се завръща в старите недели ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
748 9 16

Перце

Да имаш вода
и да не си измиеш очите,
е престъпление.
Какво като си утолил жаждата,
щом виждането ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Друга
766 10 18

Смисълът

Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Любовна
1.6K 18 9

Любовта е синя

Момчето,
което говори с очите ми,
познава сенките им тревожни,
дали ги затварям,
за да заспивам, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Любовна
1.6K 10 17

От едната ти ръка до другата

От едната ти ръка
до другата
е всичката сладост, че дишам.
Моля те, не ме пускай...
дори коса ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Любовна
1K 4 1

Вятър без мъгла

Този вятър е друг.
Търкаля в равното
изсъхналите клони
на вековни сънища.
На пъновете сяда ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Любовна, Друга
954 1 2

... и една

Усмивките - усмивка и една.
Иконата не може да ги скрие.
Остана от мълчаната вода
и аз й нося глътка да отпие.
Застиналите крехки семена ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Любовна
1K 6 7

По-честна от самото огледало

Сега признавам. Може би е грозно,
че всичките ми снимки са сериозни.
Застивам като мрамор в куха поза,
прикрила всички истински неврози...
Така е ясно - хуморът е мъртъв. ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Друга
988 3 4

Не чакам песента да стане златна

Избягала от цветните води,
не чакам песента да стане златна.
И мостът на въздишките мълчи.
Поемам въздух в твоите обятия.
В най-синята и пълна тишина ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Любовна
1.1K 12 13

Единствено изгубени ще разберем

Все повече расте желанието ми
да се изгубя в дългите ръкави
на зимните, но празнични в небето,
танцуващи с рождението на щурчето,
облаци. ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Друга
995 4 7

От ръката ми буден

Когато задуха,
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Друга
1K 7 17

И сух е снегът, а пък ние сме мокри

Преваля разсеян нетрайният ден
и стъпвам
в мъгливи пътеки...
Небето е тясно за нов Витлеем,
а късните лодки ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Друга
994 7 6

Ретроспекция

Завърнах се по бреговете
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам. ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Друга
961 10 11

Магнитни бури, някъде отляво

Но гледай - не изгрява слънцето
дори в разгара на следобеда.
Дървото се е обещало за прегръдка на вятъра в един речитатив.
А уморените коне, към залеза
от никого неводени, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Друга
1.3K 4 3

Звуци и желания

Да те излъжа
е да лъжа себе си,
че сянката на приказната кула
държи изправена глава
и чака плитките ми да пораснат, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия
948 2 5

Въпросително

Дъгата,
по която тихо стъпвам,
е сякаш светлина новородена.
Не знаех вчера,
че от днес до утре ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Друга
1K 8 9

На ръба

В бялата стая,
празна и гола,
с прозорец за въздуха тесен,
имаха
роля ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Друга
1.1K 5 9

Кафява захар

Всяка сълза си търси
дълго началото.
Преди да залюти и
преди да стане излишна,
обича да се връща ...
RainaVakova
RainaVakova
Поезия » Друга
1.1K 4 4