RainaVakova
345 резултата
Не чувствам да трепериш в стиховете ми.
Навярно си на правилното място...
В тях думите си преживявам с лихвите,
а неудобствата не ги задрасквам.
Не вярвам да четеш по пълнолуние, ...
  82 
Попита ме за новата звезда,
която е побъркала вселената...
защото дала нова светлина
на думите, несбъднати от времето.
Попита ме за извора пенлив, ...
  54 
Впрегатен кон от тежести залита,
а птичето кафеза златен мрази.
За всеки има поза дяволита,
в която радостта си да опази...
За всеки има избор непонятен, ...
  71 
Годината преваля. Август смига
на моите копнежи най-пернати...
те – златен кос с душица на авлига,
към Африка сами ще се изпратят.
С мъглата ще се цупим на живота, ...
  92 
Отива си. Не искам да го спирам,
Живяното - остава в друго време.
След времето, което галопира,
препускат и очите зачервени.
И слънцето, намерило утеха ...
  122  11 
Няма светлина.
Илюзията за присъствие
топи се,
разпада се на атоми.
Един художник, ...
  57 
Очите на тъгата са море,
удавено до дъно от солта си.
Не мигват, ако някой разчете
размера им от земните атласи.
Издайна и натрапчива мъгла ...
  90  11 
Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва, ...
  88 
Потѝ се чашата от много лед.
Мохитото сега ми е приятел,
на ментата с най-сладкия съвет,
целувка по небето ти изпратих?
Въпросите са винаги за теб, ...
  103 
Седем нощи сатен и такава луна се показа,
не заспиваха седем доволно пияни щурчета
и помислил сънят, че душа оживява за празник,
примири се, когато кълбото магично засвети.
Седем бавни води, седем пъти щастливо преляха. ...
  114 
На никой никога не завидях,
със свой аршин не мерих чужди сметки
и времето за дишане ценях,
от Хамлет до смеха на Риголето.
Минавах край различни тишини, ...
  123  10  13 
Едната ти усмивка ме прогони,
а другата ми каза да остана...
Едната обещаваше агония,
а другата кълнеше се за празник.
Едната ти ръка ме шамароса, ...
  196  14  14 
Морето ме сънува полудяла,
и също като него неподвластна -
на стари сънища и нови рани,
на сянка и отричане на щастие.
Морето ме сънува като жива. ...
  114 
Не идвай и наужким не пристъпвай,
ако не носиш глас
в разгара на излишното ми лято,
че този сън тежи като сълза на ангел,
която пада в огледалото, ...
  110 
Не влиза в сценария кроткият плач на небето.
На жаркото пладне разюздана буря приляга...
Гърмяща змия, от която за кратко да светне,
да стресне земята с безмилостна
остра тояга... ...
  156  11 
Направи си приказка от тъмните в очите ми илюзии,
от прочетения вестник - малка лодка до безкрая
и сложи платна от репей, и издуй
ги с бузи,
от които дъх посоката за изток знае. ...
  109 
Преди много, изгубени в бури, години
ме издърпа с ръка от реката дълбока
и сърцето си даде за нафора, сложи ми име,
Витлеемска звезда залепи на челото ми.
Аз не исках да зная, не исках да слушам ...
  108 
Очите ми са жадни езера.
Клепачи нямат и да спя не зная.
Не изповядват нищо на нощта
и тя не може да ги разгадае.
Ръцете ми са жилави лози, ...
  114  10 
Не са на място думите, не са.
Протяга се лениво котаракът.
Обляга се на кривата врата,
избягал от небето силен вятър,
отваря я и свири за разкош, ...
  135  12 
Ще дочакаш ли някога
неуморните мои мустанги,
от мъглата направили дом и утеха,
да познаеш в очите им
лудите вятърни ангели ...
  132  11 
Сипи ми чаша силен алкохол!
Цигара имам. Бавно ще запаля
и после ще ти кажа за какво
най-често гоня по баир Михаля.
А сянката крака не я държат ...
  117 
Изправена до бялата стена,
стената бяла тихичко разглеждам,
разглеждам как на място е била
да спира ветровете на копнежа.
Да спира, да боли, да побере ...
  146 
За този филм следсмъртен се старая,
не дава режисьорът да го мерна.
Сюжета върху пясък кой чертае?
Прилича на комедия, но черна.
Играя, не че мога да играя... ...
  110 
Толкова излишни философии!
Простичко животът ни се смее.
Гърбица от нежност облак носи.
Чанове по хълмовете пеят.
Пътища невинни и изгубени. ...
  141  11  12 
Полетели копнежи към Слънцето
за косите ме дърпат нарочно.
Всеки косъм в неясното бъдеще
се страхува от следващо робство.
Неподрéдени кичури гласност ...
  96  10  10 
Както мога, така ще се втурна,
да замитам банални проблеми.
Той, Сизиф, е търкалял, но мъртъв,
а на мъртъв какво да му дреме?
Както дишам, така ще се смея ...
  105 
Погали ме. Ще бъде начало.
Светлината ще стане фриволна.
Щом от нас ще зависи изцяло
да изтръпват цветята до корен.
Без да чуя пендара от злато , ...
  95 
Хулигански неделите. Никакви.
Светлината пулсира хлапашки.
Да изпълня вселената с викове,
все едно си се беся с опашката.
Няма, знам, по-измислена приказка, ...
  202  23 
Седим си много тихо в сепарето,
а музиката странно галопира,
пред двама ни – различно питието,
аз мъча бърбън, теб те мъчи бира.
Минават двама, може би пияни, ...
  107 
Не казах на небесното око,
че старата липа ме омагьоса
и уж заспивам, не броя до сто,
а после съм по покривите боса.
Антени няма. Никой не лови ...
  128  10 
Не казвам, че ще мина като мълния,
но без да трябва, няма да остана...
Шуми ли бистрата вода, за гърло е
и всяка глътчица запушва рана.
Умората ни няма съответствие, ...
  138  16 
Онази бяла светлина,
която ми изпрати порива
на някаква изневиделица,
пътува към единствената сянка
на всичките ми опити ...
  58 
Юри, Стойчо, Георги - мъжката оценка за женската
потребност от мъжко признание е много важна,
защото мъжете улавят и онези струни, които
жената не си признава.
Благодаря ви за присъствието, момчета! ...
  226  15 
Нарисувай ми нещо различно
/да е пито, а все неплатено/
с най-студения цвят на боите,
който няма сезон и значение.
Нарисувай ми нещо живяно, ...
  287  24 
Сега не помня, имах ли очи,
когато ми наливаше амброзия
и беше ли парфюмът ми на ти
с трептенето на жадните ти ноздри.
Сега не помниш, моята душа ...
  80 
Човек се бори с плевел и боли,
очите си от работа не вдига.
Инатите на тръни и бодли,
със пот познава, не от нова книга.
И мъдрости недейте му чети ...
  112  12 
Бяла жажда -
много път, нежна снага.
Стоим, нагазили реката,
все още не започнала да лъже.
Ти чувстваш бягството ...
  82 
И тази пролет ще отмине,
и ще отмине сладостта
от раждането на пелина
и още истински неща.
Ще бъде прекалено жарко. ...
  72 
Като носих водата и хляба замесвах,
като бавно и тихичко в църквата влизах,
като гледах към Бога с поредната честност -
знам, разбираха мъртвите, но не можеха живите.
Като влачих си кръста по усойни пътеки, ...
  122 
Пием разни реки. А да плувам не мога
и люлее ме жадно едно огледало.
Над косите ми мокри виновният облак
влачи бавно, простреляно, своето тяло.
Две различни реки на планети далечни. ...
  140 
Предложения
: ??:??