Готовност
На огромния свят възтежката порта
отворих. И в миг ме прихвана
чувство душащо, злокобно, злосторно -
че вътре никого няма.
Че никой не е съумял да разбие
стените от мъка, печал и омраза.
А те пък, стениците - леки, хартиени
не били, ах, от никого пазени!
Срамно, човеци! Аз виждал съм дявол,
който със нежност, усмивка и блясък,
който със обич - макар и лукава -
промъквал се вътре със маска.
Стените не питат кога да се рухнат!
Стените... те падат от ласка!
Отвъд тях е тихо - свещта им е духната.
А дъждът по прозорците тряска...
На огромния свят възтежката порта!
Свят ли? Незараснала рана!
Влязъл веднъж - доживот ще горчи...
Но аз съм готов да остана.
отворих. И в миг ме прихвана
чувство душащо, злокобно, злосторно -
че вътре никого няма.
Че никой не е съумял да разбие
стените от мъка, печал и омраза.
А те пък, стениците - леки, хартиени
не били, ах, от никого пазени!
Срамно, човеци! Аз виждал съм дявол,
който със нежност, усмивка и блясък,
който със обич - макар и лукава -
промъквал се вътре със маска.
Стените не питат кога да се рухнат!
Стените... те падат от ласка!
Отвъд тях е тихо - свещта им е духната.
А дъждът по прозорците тряска...
На огромния свят възтежката порта!
Свят ли? Незараснала рана!
Влязъл веднъж - доживот ще горчи...
Но аз съм готов да остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
