На огромния свят възтежката порта
отворих. И в миг ме прихвана
чувство душащо, злокобно, злосторно -
че вътре никого няма.
Че никой не е съумял да разбие
стените от мъка, печал и омраза.
А те пък, стениците - леки, хартиени
не били, ах, от никого пазени!
Срамно, човеци! Аз виждал съм дявол,
който със нежност, усмивка и блясък,
който със обич - макар и лукава -
промъквал се вътре със маска. ...