Sep 4, 2008, 8:30 AM

Готовност

Poetry

706 0 8

На огромния свят възтежката порта
отворих. И в миг ме прихвана
чувство душащо, злокобно, злосторно -
че вътре никого няма.
Че никой не е съумял да разбие
стените от мъка, печал и омраза.
А те пък, стениците - леки, хартиени
не били, ах, от никого пазени!
Срамно, човеци! Аз виждал съм дявол,
който със нежност, усмивка и блясък,
който със обич - макар и лукава -
промъквал се вътре със маска.
Стените не питат кога да се рухнат!
Стените... те падат от ласка!
Отвъд тях е тихо - свещта им е духната.
А дъждът по прозорците тряска...

На огромния свят възтежката порта!
Свят ли? Незараснала рана!
Влязъл веднъж - доживот ще горчи...
Но аз съм готов да остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tomad (Тома Кашмирски)

Е, то ако решиш.
Аз лично си препрочитам нещата чат-пат, че ги забравям. Ако ми хрумне нещо да пипна, пипам. Ако не, голяма работа

2008-09-04T17:52:04+03:00
genkaivanova (Генка)

Много ми хареса това стихотворение!
Старо ли?Едва ли...Във всеки смисъл на думата!

2008-09-04T15:54:32+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

И на мен ми хареса!!! Много!

2008-09-04T14:27:20+03:00
natalia (Наталия Божилова)

поздрав

2008-09-04T13:24:16+03:00
iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

Харесва ми!

2008-09-04T11:49:13+03:00