Готовност
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Д. Дамянов
Аз не знам дали пак светлина
ще засвети, когато се мръкне.
Към мен тръгват злина след злина.
И пристигат. А аз съм послушна.
Аз така и не станах Жена -
по момичешки сривам се глуха.
В мен вирее ли луда тъга.
И душата ми вие надлунна.
Аз забравих да бъда добра,
вече само съм мирна и трудна.
Нараних те. И легнах в калта,
а така - и студена, и чужда.
Аз не знам дали някога пак
с теб ще бъдем открити и честни,
дали в някой студен Южен парк
ще се срещнем на обща пътека.
И ако, този път просто знай -
искам с теб да се движа към себе си...
С пътища кръстосан е света -
всички малко са криви и чезнат.
Не зная... Че и със това
ние можем - да бъдем човеци.
Дълбоко. Страхът рови в нас.
А пред него сме голи със тебе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Уморена Всички права запазени
