apriori (Уморена)
34 32
25.05.2012 г., 14:20 ч.

Готовност 

  Поезия
955 0 3

От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.

 

Д. Дамянов

 

Аз не знам дали пак светлина

ще засвети, когато се мръкне.

Към мен тръгват злина след злина.

И пристигат. А аз съм послушна.

Аз така и не станах Жена -

по момичешки сривам се глуха.

В мен вирее ли луда тъга.

И душата ми вие надлунна.

Аз забравих да бъда добра,

вече само съм мирна и трудна.

Нараних те. И легнах в калта,

а така - и студена, и чужда.

Аз не знам дали някога пак

с теб ще бъдем открити и честни,

дали в някой студен Южен парк

ще се срещнем на обща пътека.

И ако, този път просто знай -

искам с теб да се движа към себе си...

С пътища кръстосан е света -

всички малко са криви и чезнат.

Не зная... Че и със  това

ние можем - да бъдем човеци.

Дълбоко. Страхът рови в нас.

А пред него сме голи със тебе...

© Уморена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??