24.03.2012 г., 11:26 ч.

Говорете с дъжда 

  Поезия
787 0 16

ГОВОРЕТЕ С ДЪЖДА

 

Ще разпени тълпата разбунена

хиподрумната яростна стръв,

но в последния кръг пред трибуните

кой ще стигне до финиша пръв?

 

Този тук е добър като мене,

но е още и млад, и горещ...

Аз скъпя всяко свое движение,

аз в последните метри съм вещ.

 

Имам всички награди и призове

по житейския стар хиподрум!

Нека казват: “Родил се е с риза...” –

аз препускам със сила и ум.

 

Колко пъти след мене са тичали

все бегачи, елитни по кръв...

Аз обичам успеха, обичам и

във финалния спринт да съм пръв.

 

Ето, вие тълпата неистово –

знам, че водя, дори да съм спрял!

Вече виждам и края на пистата...

Но защо ми е този финал?

 

За венеца? Или пък за славата?

Няма смисъл от смешни войни!

Нека другите да продължават

в кръг ездата на своите дни.

 

Нека другите да се доказват

под жокейското тежко седло –

да ги хвалят, да ги наказват...

С мен – било каквото било!

 

Аз ще спра сред поляните есенни

в простотата на селския ден

и ще гледам до края унесено

как се сменят сезоните в мен.

 

Как се движи от утре към вчера

всяко нещо в света тъй голям...

Ако искате да ме намерите,

говорете с дъжда.

Аз съм там!

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз ще спра сред поляните есенни
    в простотата на селския ден
    и ще гледам до края унесено
    как се сменят сезоните в мен.

    Как се движи от утре към вчера
    всяко нещо в света тъй голям...
    Ако искате да ме намерите,
    говорете с дъжда.
    Аз съм там!

    Това си избрах
  • Благодаря на всички. Лека вечер и много звезди...
  • Замислих се... Това да се откажем от "смешните войни" и да спрем "в простотата на селския ден" - това привилегия само на мъдрата старост ли е? Може би все пак да. А поантата на стихотворението е много красива!
  • споделих...мигове истинска поезия..
    моите почитания..
  • Аз ще спра сред поляните есенни
    в простотата на селския ден
    и ще гледам до края унесен
    как се сменят сезоните в мен.

    Отлично занимание! И чудесно стихотворение!
  • Като добивам усет до къде се е провлачило "себепреодоляването" , ми се струва , че дъждът сам си е знаменосец! Джак
  • Мъдрост и поезия! Благодаря!
  • Мъдър човек си ти, господин Чернев... и аз дълбоко ти се възхищавам.
  • Да, едва на финалната права проглеждаме и осъзнаваме безсмислието на надбягването...
    Поздрав, Валентин!
  • Четох и се наслаждавах на истинска ПОЕЗИЯ! Благодаря!
  • Невероятна творба!Прочетох с огромно удоволствие!Адмирации, Валентин!
  • Много мъдрост!
    И финал, който ни оставя замислени...

    Нямат край поетическите открития в твоята Поезия, Северянино!
    Прекланям се...
  • " Как се движи от утре към вчера
    всяко нещо в света тъй голям..."

    http://www.youtube.com/watch?v=MD6xMyuZls0&feature=related
  • Харесах!
    Мъдри са думите ти!
  • Когато Мъдростта се срещне с Поезията... тогава се раждат такива стихове.
Предложения
: ??:??