24.03.2012 г., 11:26

Говорете с дъжда

964 0 16

ГОВОРЕТЕ С ДЪЖДА

 

Ще разпени тълпата разбунена

хиподрумната яростна стръв,

но в последния кръг пред трибуните

кой ще стигне до финиша пръв?

 

Този тук е добър като мене,

но е още и млад, и горещ...

Аз скъпя всяко свое движение,

аз в последните метри съм вещ.

 

Имам всички награди и призове

по житейския стар хиподрум!

Нека казват: “Родил се е с риза...” –

аз препускам със сила и ум.

 

Колко пъти след мене са тичали

все бегачи, елитни по кръв...

Аз обичам успеха, обичам и

във финалния спринт да съм пръв.

 

Ето, вие тълпата неистово –

знам, че водя, дори да съм спрял!

Вече виждам и края на пистата...

Но защо ми е този финал?

 

За венеца? Или пък за славата?

Няма смисъл от смешни войни!

Нека другите да продължават

в кръг ездата на своите дни.

 

Нека другите да се доказват

под жокейското тежко седло –

да ги хвалят, да ги наказват...

С мен – било каквото било!

 

Аз ще спра сред поляните есенни

в простотата на селския ден

и ще гледам до края унесено

как се сменят сезоните в мен.

 

Как се движи от утре към вчера

всяко нещо в света тъй голям...

Ако искате да ме намерите,

говорете с дъжда.

Аз съм там!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз ще спра сред поляните есенни
    в простотата на селския ден
    и ще гледам до края унесено
    как се сменят сезоните в мен.

    Как се движи от утре към вчера
    всяко нещо в света тъй голям...
    Ако искате да ме намерите,
    говорете с дъжда.
    Аз съм там!

    Това си избрах
  • Благодаря на всички. Лека вечер и много звезди...
  • Замислих се... Това да се откажем от "смешните войни" и да спрем "в простотата на селския ден" - това привилегия само на мъдрата старост ли е? Може би все пак да. А поантата на стихотворението е много красива!
  • споделих...мигове истинска поезия..
    моите почитания..

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...