Mar 24, 2012, 11:26 AM

Говорете с дъжда

  Poetry
966 0 16

ГОВОРЕТЕ С ДЪЖДА

 

Ще разпени тълпата разбунена

хиподрумната яростна стръв,

но в последния кръг пред трибуните

кой ще стигне до финиша пръв?

 

Този тук е добър като мене,

но е още и млад, и горещ...

Аз скъпя всяко свое движение,

аз в последните метри съм вещ.

 

Имам всички награди и призове

по житейския стар хиподрум!

Нека казват: “Родил се е с риза...” –

аз препускам със сила и ум.

 

Колко пъти след мене са тичали

все бегачи, елитни по кръв...

Аз обичам успеха, обичам и

във финалния спринт да съм пръв.

 

Ето, вие тълпата неистово –

знам, че водя, дори да съм спрял!

Вече виждам и края на пистата...

Но защо ми е този финал?

 

За венеца? Или пък за славата?

Няма смисъл от смешни войни!

Нека другите да продължават

в кръг ездата на своите дни.

 

Нека другите да се доказват

под жокейското тежко седло –

да ги хвалят, да ги наказват...

С мен – било каквото било!

 

Аз ще спра сред поляните есенни

в простотата на селския ден

и ще гледам до края унесено

как се сменят сезоните в мен.

 

Как се движи от утре към вчера

всяко нещо в света тъй голям...

Ако искате да ме намерите,

говорете с дъжда.

Аз съм там!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз ще спра сред поляните есенни
    в простотата на селския ден
    и ще гледам до края унесено
    как се сменят сезоните в мен.

    Как се движи от утре към вчера
    всяко нещо в света тъй голям...
    Ако искате да ме намерите,
    говорете с дъжда.
    Аз съм там!

    Това си избрах
  • Благодаря на всички. Лека вечер и много звезди...
  • Замислих се... Това да се откажем от "смешните войни" и да спрем "в простотата на селския ден" - това привилегия само на мъдрата старост ли е? Може би все пак да. А поантата на стихотворението е много красива!
  • споделих...мигове истинска поезия..
    моите почитания..

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...