24 мар. 2012 г., 11:26

Говорете с дъжда

968 0 16

ГОВОРЕТЕ С ДЪЖДА

 

Ще разпени тълпата разбунена

хиподрумната яростна стръв,

но в последния кръг пред трибуните

кой ще стигне до финиша пръв?

 

Този тук е добър като мене,

но е още и млад, и горещ...

Аз скъпя всяко свое движение,

аз в последните метри съм вещ.

 

Имам всички награди и призове

по житейския стар хиподрум!

Нека казват: “Родил се е с риза...” –

аз препускам със сила и ум.

 

Колко пъти след мене са тичали

все бегачи, елитни по кръв...

Аз обичам успеха, обичам и

във финалния спринт да съм пръв.

 

Ето, вие тълпата неистово –

знам, че водя, дори да съм спрял!

Вече виждам и края на пистата...

Но защо ми е този финал?

 

За венеца? Или пък за славата?

Няма смисъл от смешни войни!

Нека другите да продължават

в кръг ездата на своите дни.

 

Нека другите да се доказват

под жокейското тежко седло –

да ги хвалят, да ги наказват...

С мен – било каквото било!

 

Аз ще спра сред поляните есенни

в простотата на селския ден

и ще гледам до края унесено

как се сменят сезоните в мен.

 

Как се движи от утре към вчера

всяко нещо в света тъй голям...

Ако искате да ме намерите,

говорете с дъжда.

Аз съм там!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз ще спра сред поляните есенни
    в простотата на селския ден
    и ще гледам до края унесено
    как се сменят сезоните в мен.

    Как се движи от утре към вчера
    всяко нещо в света тъй голям...
    Ако искате да ме намерите,
    говорете с дъжда.
    Аз съм там!

    Това си избрах
  • Благодаря на всички. Лека вечер и много звезди...
  • Замислих се... Това да се откажем от "смешните войни" и да спрем "в простотата на селския ден" - това привилегия само на мъдрата старост ли е? Може би все пак да. А поантата на стихотворението е много красива!
  • споделих...мигове истинска поезия..
    моите почитания..

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...