29.10.2025 г., 8:39

Говори

363 4 2

Говориш. Аз не слушам. Няма път,

по който да се върне радостта ни.

Но кимам. Само жест. А виж студът

ни подминава, вместо да остане.

 

Говоря. Чуваш само хладина

от рязката промяна на сезона.

Но кимаш. Прекосяваш падина

и те увлича шеметно наклонът.

 

Говорим. Всеки слуша своя глас

и се усмихва като пръв месия.

Разделя се пространството под нас

и ни поглъща. Блатна орисия.

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря за поетичния коментар, Тони! 🌹Почувствала си, че е лично.
  • Остават в теб измислените чувства
    и трепета, за който си мечтал.
    И двамата един към дрг препускаме,
    но търсим само себе си -
    за жал!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...