Говориш. Аз не слушам. Няма път,
по който да се върне радостта ни.
Но кимам. Само жест. А виж студът
ни подминава, вместо да остане.
Говоря. Чуваш само хладина
от рязката промяна на сезона.
Но кимаш. Прекосяваш падина
и те увлича шеметно наклонът.
Говорим. Всеки слуша своя глас
и се усмихва като пръв месия.
Разделя се пространството под нас
и ни поглъща. Блатна орисия.
© Светличка All rights reserved. ✍️ No AI Used
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
