Говори ми!
Разбий тези стени -
помежду ни -
отдавна са глухи за вопли.
Ден след ден нокът ги чопли -
нови пролуки.
Поуки - дали ще си вземем?
Говори ми!
Полей ме с думи -
нежни и гневни.
Говори да олекне и млъкне
навеки сърцето.
Отдавна вече не трепва
перцето любовно,
но пак се прибира
вкъщи - виновно!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени