Говори ми!
Разбий тези стени -
помежду ни -
отдавна са глухи за вопли.
Ден след ден нокът ги чопли -
нови пролуки.
Поуки - дали ще си вземем?
Говори ми!
Полей ме с думи -
нежни и гневни.
Говори да олекне и млъкне
навеки сърцето.
Отдавна вече не трепва
перцето любовно,
но пак се прибира
вкъщи - виновно!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
