Говори ми..
Сега ми е такова. Малко тъжно.
Мълчи ми се а с теб ми се говори
за бурите, за лятото, дъжда
и как ме заобича от неволя
и как от непринудена шега
от чувството човешко се заражда
една прекрасна, бяла и добра
любов - за двамата ни жажда
за всичко искам да разкажеш
аз толкоз уморих се да приказвам
кажи ми за душевните пейзажи
и слънцето ти плачещо по залез
кажи ми за сълзите, за смеха
за всичко говори и ще те слушам
за твоите пороци, за греха
за нежности, романтика и чувства
за болката в душата ако имаш
за дните ти в усмихнатото щастие
за нощите, в които не заспиваш
за тъй неугасените ти страсти
Не се страхувай ще те пазя
от вятъра студен, от зимите
от хора с лицемерната зараза
които натъжават ти усмивките
до теб ще бъда, да си слаба
а ти разказвай, никога не спирай
но спирай ми дъха, за да го няма
когато ми е нужен, ще си взимам
с целувката, докато си почиваш
и всяка мисъл във главата подредиш
не рамото ми винаги утихвай
когато ти е зле и те боли
А после пък и аз ще ти покажа
безмълвен ще говоря. Със очи
как всички урагани страшни
понякога били са и Жени
а с тебе ми е сладко да мълча
и само да те гледам ще ми стига
ще бъдем лято, есенни цветя
а ти ми говори, прегръщай и не спирай!..
Danny Diester
25.07.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Някои хора не го осъзнават колко просто и ясно е казано .Понякога е по- удобно да се закотвим в тихо пристанище и да гледаме как другите кораби порят вълните на живота и кръстосват света. Не всеки е достатъчно смел да се изправи до стихиите и да ги изживее... Ще чуя песничките, благодаря ти!
