Говори ми
Говори ми, умолявам те!
Аз целият съм в слух!
И ме разбери ако можеш –
без да се чувстваш длъжна
да ми простиш непростимото.
Говори ми за слънчевите следобеди,
за удавеното в морето знойно лято,
за гларусите дори!
Нищо, че (по принцип) аз ги мразя –
ти бъди добра с тях,
а ако можеш – и за двама ни...
Говори ми без отдих, без почивка!
Ти обичаш така, нали?
Обичаш да се надбягваш с времето,
предпочитайки не ти, а то...
да си сверява часовника с твоя!
Понякога пренебрегваш дори съдбата си,
за да можеш поне за миг да се почувстваш
истински свободна от всички
и от всичко, което те обкръжава,
и ежеминутно притиска към стената!
Говори ми за нас, за Нашите Мечти,
за неродените ни деца говори дори!
Нищо лошо няма да ти кажа –
твое лично право е това, така е...
Аз само ще те слушам и гледам
до мига, в който ще прозра в душата ти,
до мига, в който ще разбера,
че отдавна вече не сме заедно,
че това е само един мил спомен!
Говори ми...
за Нашата Недочакана Пролет!
1988 г. гр. Варна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюрхан Всички права запазени