Говори́ ми в мразовита вечер,
нека стоплят думите душата ми.
На сърцето твое съм обречен,
а очите ти са … светлината ми.
Онзи лъч, проблясващ всеки път,
щом без бряг във тъмното се лутам.
Всеки миг живот изпълваш с плът,
всяка клетка – с въздух и пролука.
Говори́ ми, моля те, безспир,
знай, гласът ти в мене ляга сгушен.
Звуците, изваяли шпалир,
правят тъй – да чувствам, че съм нужен!