29 dic 2019, 18:15

Говори́ ми

  Poesía
688 7 8

Говори́ ми в мразовита вечер,

нека стоплят думите душата ми.

На сърцето твое съм обречен,

а очите ти са … светлината ми.

 

Онзи лъч, проблясващ всеки път,

щом без бряг във тъмното се лутам.

Всеки миг живот изпълваш с плът,

всяка клетка – с въздух и пролука.

 

Говори́ ми, моля те, безспир,

знай, гласът ти в мене ляга сгушен.

Звуците, изваяли шпалир,

правят тъй – да чувствам, че съм нужен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...