Една любов,
най-голямата,
тази, която не съществува
в миналото,
в хората,
в сърцата,
в действията,
в мислите...
Там съм аз,
там чакам
с розите от
червена
самота,
а по листецата
се стичат
сълзи...
Шепоти бленувани,
ти вярваш,
има те
и пееш.
Една любов
срещу целия свят...
И времето не би я спряло,
и музика я следва,
и хората говорят,
и Бог захласнат гледа...
© Две Всички права запазени