Говорих с него
Попита морето: - Защо си се свил?
- Аз я крия от всички. Затуй съм унил.
- Разкажи ми тогава, защо ти тежи?
- Как да го кажа? Преливам в мечти.
Почти като тебе и твойте вълни...
Но липсва ми пясък и твърди скали,
в кои да пристава и кротва душа,
че имам по много от всяка мечта.
От образа в думи море забуча:
- Така да вълнува не може жена!
Още малко ще искаш на океана брега,
а сила ти нямаш за метър - за два...
- Не искам тъй много, о, мое море.
Аз моля се остров да имам поне.
Там в нежност и ласки да милвам брега,
а бури от болка далеч ще държа.
- Помисли си отново! Погледни синева.
Дали на вълната ù трябва това?
Дали на мечтата ти трябва земя,
в която по-сетне да блъскаш глава?
Да сравняваш морето със чаша вода
е просто обида от твойте уста.
Почувствай, човече, навлизайки в мен,
свободата ли искаш, или пък е плен.
- Не мога да мисля, гори ми в гърди.
Ако можеш, от огъня малко вземи.
Аз искам със нея да имаме дни.
Да имаме малко, но красиви мечти.
Не мога да бъда буквално "море",
но любовта ми е силна и бясно зове,
без мярка, че нощ е или пък е ден.
Обичам те, мила! Бъди ти до мен!
01.07.09
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никодим Всички права запазени
