Говоря ти на теб, Любов
Не пали свещта, душата ми е гола!
По-уязвима никога не е била.
Мечтите ми съсипаха я, милата,
и питам се, кога ли ще се спра
с мечти абсурдни дрехи да ù правя
и с празни блянове по теб да я залъгвам?
И питам се, какво ми е направила,
че все с нея плащам безразсъдствата?
Говоря ти на теб, любов,
кажи, защо си толкова безсъвестна?
Едва ли ще живея друг живот,
че в него тя да може да възкръсне.
Затуй ще трябва в този да се разплатим!
Не е ли време с теб да сме приятелки?
Смисъл няма аз да те виня,
а горката ми душа да те очаква.
Говоря ти на теб, любов.
Върви си, по-добре е да те няма.
Не искам да се боря цял живот
с твоята илюзия безсрамна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Пидева Всички права запазени
