28.11.2017 г., 8:58

Град

666 0 5

Здравей, бе град! Живота ли ми взе?
Полей, бе брат! Да пием до насита.
Обрулени от силни ветрове,
в сърцата с метеорите забити.

Кажи ми за несбъднати мечти.
Кога си се целувал еротично?
Докосвал ли си нечии гърди?
Ядосвал ли си хубаво момиче?

Кажи ми за сълзите от любов.
И гарите, и бабите сърдити.
Крещят под електрически покров
сватбарите и песни на открито.

Здравей, бе град! Пиян и непознат.
Приятелю, отново си отивам.
Недей, бе брат! Нали ще дойда пак?
Сърцето ти за споменче си взимам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, Митко! Зряло и едновременно с това живо, емоционално! Хубав ден!
  • Благодаря на всички за хубавите думи!
  • Интересен стих, Митко... Поздравявам те!
  • Завръщането в родния град след дълго отсъствие, винаги поражда въпроси, изникват спомени и преживявания. Звучи носталгично! Много е хубаво, Митко!
  • Изпълни ме с обич към моя град. Към предишния и към сегашния! Благодаря!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...