Град
Здравей, бе град! Живота ли ми взе?
Полей, бе брат! Да пием до насита.
Обрулени от силни ветрове,
в сърцата с метеорите забити.
Кажи ми за несбъднати мечти.
Кога си се целувал еротично?
Докосвал ли си нечии гърди?
Ядосвал ли си хубаво момиче?
Кажи ми за сълзите от любов.
И гарите, и бабите сърдити.
Крещят под електрически покров
сватбарите и песни на открито.
Здравей, бе град! Пиян и непознат.
Приятелю, отново си отивам.
Недей, бе брат! Нали ще дойда пак?
Сърцето ти за споменче си взимам.
© Димитър Драганов All rights reserved.
