NorwenaAldren (Доротея)
87 210
27.01.2019 г., 2:41 ч.

Град 

  Поезия
561 2 3

Булевардът е пуст и

на небето по сините устни

танцува ягодовата целувка

на залез наскоро пропуснат.

 

Тишина е пропила спокойствието

и спокойствие е прегърнало Тишината.

Тъй оплитат в плитка

вечната летаргия на безвремието.

 

Спуска се кадифена тъма

и улични лампи

изгряват една по една.

Те са звездите в Града.

 

Като по даден сигнал

и Той оживява - с коли зажужал,

с тролеи, таксита

течащи по вените;

Не чака, не пита

"Как сте, добре ли сте?"

Той иска, той иска

с неон да подмами

всеки да тича с другар към площада.

Забава, забава - с тромпети, с фамфари;

А после с заря и небето подпали.

 

Възгласи, гръм, смях и музика-

глъчка неспирна на весела публика.

Така Града жив е -

с шума щастлив е.

 

Но зарята, уви,

във мене руши

безвъзвратно мира на блажено безвремие

Копнея за тихия пурпурен залез

наместо принудена роля във шумно веселие.

© Доротея Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??