Град
Булевардът е пуст и
на небето по сините устни
танцува ягодовата целувка
на залез наскоро пропуснат.
Тишина е пропила спокойствието
и спокойствие е прегърнало Тишината.
Тъй оплитат в плитка
вечната летаргия на безвремието.
Спуска се кадифена тъма
и улични лампи
изгряват една по една.
Те са звездите в Града.
Като по даден сигнал
и Той оживява - с коли зажужал,
с тролеи, таксита
течащи по вените;
Не чака, не пита
"Как сте, добре ли сте?"
Той иска, той иска
с неон да подмами
всеки да тича с другар към площада.
Забава, забава - с тромпети, с фамфари;
А после с заря и небето подпали.
Възгласи, гръм, смях и музика-
глъчка неспирна на весела публика.
Така Града жив е -
с шума щастлив е.
Но зарята, уви,
във мене руши
безвъзвратно мира на блажено безвремие
Копнея за тихия пурпурен залез
наместо принудена роля във шумно веселие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
