Град
Булевардът е пуст и
на небето по сините устни
танцува ягодовата целувка
на залез наскоро пропуснат.
Тишина е пропила спокойствието
и спокойствие е прегърнало Тишината.
Тъй оплитат в плитка
вечната летаргия на безвремието.
Спуска се кадифена тъма
и улични лампи
изгряват една по една.
Те са звездите в Града.
Като по даден сигнал
и Той оживява - с коли зажужал,
с тролеи, таксита
течащи по вените;
Не чака, не пита
"Как сте, добре ли сте?"
Той иска, той иска
с неон да подмами
всеки да тича с другар към площада.
Забава, забава - с тромпети, с фамфари;
А после с заря и небето подпали.
Възгласи, гръм, смях и музика-
глъчка неспирна на весела публика.
Така Града жив е -
с шума щастлив е.
Но зарята, уви,
във мене руши
безвъзвратно мира на блажено безвремие
Копнея за тихия пурпурен залез
наместо принудена роля във шумно веселие.
© Доротея All rights reserved.
